Правни консултации в областта на облигационното, търговското, вещното, наследственото, трудовото и административното право.

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото това не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Законът допуска сключването на предварителен договор, с който страните се задължават да сключат определен окончателен договор. Законът за задълженията и договорите допуска и сключването на договор в полза на трето лице.

Прехвърлянето на собственост или учредяването на вещни права върху недвижим имот се извършва с нотариален акт.

Договорите могат да бъдат изменяни, прекратявани, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона.

 

Спогодбата е договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват такъв като правят взаимни отстъпки.

 

Пълномощие – Едно лице може да представлява друго по разпоредбите на закона или по волята на представлявания. Обемът на представителната власт на пълномощника се определя от упълномощителя. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му, с отказ от него, със смърт или поставяне под запрещение на пълномощника или упълномощителя. Законът допуска пълномощникът да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване на интересите на упълмномощителя.

 

Цесия – С договора за цесия кредиторът може да прехвърли свое вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това.

 

Встъпване в дълг – е вид обезпечение, с което трето лице може да се задължи като съдлъжник в определено задължение по съгласие с кредитора или с длъжника.

 

Заместване в дълг – е начин, по който първоначалният длъжник може да се освободи от отговорност към кредитора и да бъде заместен от друг длъжник. Законът допуска заместване в дълг само с изричното съгласие на кредитора.

 

Погасителна давност - С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички задължения, за които законът не е предвидил по-кратка давност. Следва да се има предвид, че давността не се прилага от съда служебно. За да се приложи института на погасителната давност страната следва да възрази.

Давността се прекъсва с признаване на вземането, предявяване на иск или с предприемане на действия за принудително изпълнение. Последицата от прекъсването на давността е, че започва да тече нова давност и вземането не се погасява.

 

Прихващане – Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно може да го прихване със своето задължение.

 

Подновяване – По съгласие на кредитора задължението може да се поднови като се замени с друго.

 

Опрощаване – Задължението се опрощава, когато кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

 

По начало цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите задължения. Кредиторите имат еднакво право да се удовлетворят независимо от това, кога е възникнало тяхното вземане, освен ако не се ползват от привилегия. Привилегиите /обезпеченията/ могат да бъдат законни и договорни, както и лични и имуществени.

 

Поръчителството е лично обезпечение, по силата на което с договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря със своето имущество за чуждо задължение. С поръчителството възниква солидарна отговорност между първоначалния длъжник и поръчителя като всеки от тях отговаря към кредитора за цялото задължение. Кредиторът може да иска изпълнение, както от първоначалния длъжник, така и от поръчителя, а може да има претенции и едновременно и от двамата.

 

Залогът и ипотеката са имуществени обезпечения, при които за разлика от личните обезпечения залогодателят респективно ипотекарният длъжник отговарят само със заложената вещ съответно с ипотекирания имот, а кредиторът може да се удовлетвори с предимство от стойността на заложеното респективно ипотекираното имущество. Залогът и ипотеката могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение. Залог се учредява върху движима вещ, а ипотека върху недвижим имот. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане и дори собствеността върху вещта респективно върху имота да бъде прехвърлена, обезпечението не се погасява.

 

Залогът е действителен само, ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, определено от него и залогодателя.

Особен залог - Законът за особените залози допуска залогът да бъде учреден и без предаване на вещта като залогът се вписва в Централния регистър на особените залози. Особен залог може да бъде учреден от търговец като по този начин залогодателят може да си служи с вещта.

Законът за задълженията и договорите допуска залог да бъде учреден залог върху вземане, ако то може да се прехвърля, докато ЗОЗ урежда освен учредяване за залог върху вземане, така и върху безналични ценни книги, дружествени дялове, търговски предприятия, индустриална собственост, съвкупност от имущество.

 

Ипотеката може да бъде законна или договорна и се учредява чрез вписване в имотния регистър. Действието на вписването трае 10 години. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

 

Банкова гаранция – С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посочено в гаранцията лице определена сума пари при условията, предвидени в нея.

 

Акредитивът е едностранно писмено изявление на банката, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата, посочена в него, ако то предаде на банката в предвидения срок описаните в акредитива документи и/или изпълни други условия.

 

Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от посочените в Търговския закон сделки, както и всяко лице, образувало предприятие, което изисква делата му да се водят по търговски начин.

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

Търговското дружество е обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Законът допуска учредяването на търговско дружество и от едно лице. Търговският закон допуска учредяването на пет вида търговски дружества, които в зависимост от отговорността на техните съдружници за задълженията на дружеството се делят на персонални и капиталови.

 

Едноличен търговец

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото.

 

Дружество с ограничена отговорност

Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено "ООД".

 

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Едноличното дружество с ограничена отговорност е собственост на едно лице, което отговаря за задълженията на дружеството до размера на капитала на дружеството. Фирмата съдържа означението "еднолично ООД".

 

Акционерно дружество

Акционерно е дружество, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си. Във фирмата на акционерното дружество се включва означението "акционерно дружество" или съкращението "АД".

 

Събирателно дружество

Събирателно е дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Фирмата на събирателното дружество се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието "събирателно дружество" или "съдружие" ("с-ие").

 

Командитно дружество

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество" или съкратено "КД" и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

 

Командитно дружество с акции

Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от трима. Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "командитно дружество с акции" или съкратено "КДА".

 

Промяна в обстоятелствата на еднолични търговци и търговски дружества:

.         промяна на наименование (фирма);

·         промяна на седалище;

·         промяна на предмет на дейност;

·         промяна на капитала;      

·         назначаване/ освобождаване на управител;

·         назначаване/ освобождаване на прокурист;

·         вписване на клон;

·         вписване на залог на дружествен дял и на търговско предприятие;

·         преобразуване на търговски дружества – сливане, вливане, отделяне, разделяне, преобразуване чрез промяна на правната форма;

·         прехвърляне на дружествени дялове;

·         прехвърляне на търговско предприятие;

·         обявяване на ликвидация;

·         обявяване на годишен финансов отчет;

·         запазване на фирма;

·         издаване на удостоверение за актуално състояние;

 

 

Консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност. Обединението може да се регистрира като гражданско дружество по реда на ЗЗД или като търговско дружество по реда на ТЗ.

Холдингово дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност.

Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, както и чрез промяна на правната форма.

При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества преминава към друго съществуващо дружество, което стана техен правоприемник.

При сливане цялото имущество на две или повече търговски дружества преминава към едно новоучредено, което става техен правоприемник.

При разделяне цялото имущество на едно търговско дружество преминава към едно или повече дружества, които стават негови правоприемници за съответната част, а преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

При отделяне част от имуществото на едно търговско дружество преминава към едно или няколко дружества, които стават негови правоприемници за тази част, а преобразуваното дружество не се прекратява.

Търговско дружество може да се преобразува и чрез промяна на правната форма като се превърне в търговско дружество от друг вид. В този случай новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуваното дружество, което се прекратява без ликвидация.

 

Търговското дружество се прекратява като се образува производство по ликвидация или несъстоятелност.

При ликвидацията се назначава ликвидатор, който довършва текущите сделки на дружеството, събира вземанията му, осребрява имуществото му, удовлетворява кредиторите и разпределя останалото имущество между съдружниците съответно между акционерите.

Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен или свръхзадлъжнял. Такъв търговец не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение. Целта на производството по несъстоятелност е да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на търговското дружество. Производство по несъстоятелност може да се открие по молба на търговското дружество, по молба на кредитор на търговското дружество, както и от НАП или от назначения ликвидатор. Във вече образувано производството по несъстоятелност могат да се присъединяват и други кредитори на длъжника, които също да предявят своите вземания.

 

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка /покупко-продажба, замяна, дарение и др./, по давност или по друг начин, определен в закона.

 

Придобивна давност на движими вещи – Който придобие владението на движима вещ по възмезден начин, макар и от несобственик, но без да знае за това, придобива собствеността, освен в случаите, когато за прехвърляне на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт и и нотариална заверка на подписите. В останалите случаи движимата вещ се придобива по давност с непрекъснато пет годишно владение.

Придобиване по давност на недвижими имоти – Правото на собственост върху недвижими имоти се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Не могат да се придобиват по давност вещи, които са публична общинска или държавна собственост.

 

Приращения – Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго.

 

Собственикът може да иска своята вещ от всеки, който я владее или държи без да има право за това.

Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните на него имоти.

 

Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не предвижда друго или естеството и предназначението на вещта не го допуска. Правото да се иска делба не се погасява по давност. Делбата може да бъде доброволна и съдебна. Когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие за доброволна делба се пристъпва към съдебна делба.

Съсобствеността може да бъде прекратена също и чрез продажба, както и чрез отказ от право на собственост.

 

Правото на ползване включва право да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея. Ползвателят не може да отчуждава своето право. Правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по-кратък срок, както и с погиване на вещта, а също и ако не се упражнява повече от 5 години.

 

Право на строеж /суперфиция/ - Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да строи върху неговата земя и да стане собственик на постройката. Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако не е уговорено друго. Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята. Правото да се построи върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 г.

 

Сервитутът е ограничено вещно право върху чужд имот. Сервитути са право на преминаване през чужд имот, право на прокопаване на отклонения на техническата инфраструктура през чужд имот. В зависимост от начина на учредяване сервитутите са договорни и законни.

 

·         проучване собствеността на имота и справка за наличие или липса на тежести;

·         изготвяне на предварителен и окончателен договор под формата на нотариален акт;

·         съдействие при изповядване на сделката пред нотариус;

 

Наследството се придобива по закон и по завещание. Законът за наследството урежда кръга от лицата, които могат да наследяват по закон.

Всяко пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпорежда чрез завещание със своето имущество за след смъртта си. Чрез завещанието завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество, но без да нарушава запазената част на наследниците си. Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно. Завещанието може да бъде отменено. Всеки заинтересован след смъртта на наследодателя може да иска обявяване на завещанието.

 

Приемането на наследството може да бъде изрично, както и мълчаливо, когато наследникът извършва действия, с които несъмнено предполагат неговото намерение за приемане. Всеки заинтересован може да поиска да бъде определен срок за приемане на наследството, в който ако наследникът не приеме наследството, той губи това свое право.

Наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията на своя наследодател съобразно с дяловете, които те получават. В случай, че наследството бъде прието под опис, то наследникът отговаря за задълженията на своя наследодател до размера на това, което е получил в наследство.

Отказът от наследство се извършва с изрично писмено изявление на наследника, което подлежи на вписване.

 

Всеки наследник след смъртта на наследодателя може винаги да иска делба, макар и да има противно разпореждане на наследодателя.

Наследодателят може да извърши делба и приживе като раздели имотите си между своите наследници.

 

Индивидуалният административен акт е волеизявление /действие или бездействие/ на административен орган, с което се създават права и задължения на отделни граждани и организации. Индивидуалните административни актове могат да бъдат оспорени както по административен ред, така и пред съда.

 

Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, извършени при или по повод извършване на административна дейност.

 

Всеки може да иска прекратяване на действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.

Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по закон, подлежат на оспорване.

 

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Административното наказание се налага с наказателно постановление, когато наказващият орган установи, че извършителят е извършил деянието. Законът е установил задължително съдържание на акта, както и на наказателното постановление, липсата на някой реквизит, както и допуснато в производството нарушение на материалния или процесуалния закон водят да отмяна на издаденото наказателно постановление без деянието да се разглежда по същество.

 

Работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на работника или служителя. В случай на смърт обезщетението може да бъде получено от наследниците на починалия поради трудова злополука.

Имуществената отговорност на работника може да е както ограничена, така и пълна.

Ограничена отговорност - Работникът или служителят отговарят имуществено за вреди, които са причинили на работодателя по повод изпълнението на трудовите си задължения. Работникът или служителят отговарят до размера на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. В случай, че работникът или служителят заема ръководна или отчетна длъжност отговаря до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно възнаграждение, а в случай на липси материално отговорното лице отговаря в пълен размер. 

Пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред. В този случай удръжки от трудовото възнаграждение могат да се правят въз основа на влязло в сила съдебно решение.

 

при недопускане на работа, при временно отстраняване от работа, при командировка, при преместване, при трудоустрояване, при бедствие, за неспазено предизвестие, при уволнение /поради закриване на предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа, спиране на работата/, за неизползван платен годишен отпуск и др.

 

Работникът или служителят има право да оспори законността на уволнението и да иска:

- признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

- възстановяване на предишната работа;

- обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

- поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в друг

 документ;