Защита на претърпени вреди от извършено престъпление. Граждански иск в наказателното производство.
Извършването на престъпление често засяга по негативен начин правата на трети лица. Съгласно българското законодателство пострадал от престъпление е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението. При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. Пострадалото лице може да защити накърнените си права като предяви иск за претърпените от него вреди. Искът може да бъде предявен както по гражданско правен ред, така и в образуваното срещу обвиняемия наказателното производство.
Гражданският иск в наказателния процес е предназначен за осъществяване на едно типично гражданско право, а именно правото на обезщетение за виновно причинени вреди от непозволено увреждане. Наказателно процесуалният кодекс определя лицата, които могат да предявят такъв иск. Това са пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението. Пострадалият или неговите наследници могат да претендират да бъдат обезщетени за причинени им имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Гражданският иск е израз на правото на защита на пострадалия и само той може да прецени дали въобще да се включи в наказателния процес, срещу кого и до каква степен ще претендира правата си. Когато обаче пострадалият поради непълнолетие или физически и психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза. За да бъде допуснат за разглеждане в наказателното производство предявеният иск, той трябва да е за претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Срокът за предявяване на иска е най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Гражданският иск в наказателното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите от престъплението. Молбата за предявяване на граждански иск в наказателното производство може да бъде, както писмена, така и устна. Следва да се има предвид, че съдът може да откаже разглеждането на гражданския иск в наказателното производство. Отказът не подлежи на обжалване. В този случай пострадалият може да предяви иск и да защити правата си по гражданско правния ред.
Трябва да се отбележи,че когато гражданският съд е образувал дело по искова молба на пострадалия на основание непозволено увреждане, то гражданското право не може да се реализира чрез предявяване на иск и в наказателното производство. Гражданският иск не може да се предяви в наказателното производство, когато е предявен по реда на ГПК, т.е. пострадалият следва да избере едно от двете производства, в които да предяви иска си.
Предявяването на граждански иск в наказателното производство има редица предимства. При предявяването му не се заплаща държавна такса, освен това се постига и процесуална икономия. При преценяване основателността на иска се вземат предвид събраните в наказателното производство доказателства, което спестява на ищеца редица разноски и време, което е решаващо при последващото събиране на вземането му.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.
en