КОИ СА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ СУБЕКТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОДПОМАГАТ ДАНС И КАКВИ СА ТЕХНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ?

С цел да се пресече дейността по пране на пари чрез използване на финансовата система, законодателят прие нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Правилник за прилагането му. Така с новия закон се обособи кръг субекти, които са задължени да прилагат мерки за превенция срещу изпирането на пари и да подпомагат Държавна агенция „Национална сигурност“ при съмнение за извършване на операции или сделки с парични средства, които нямат ясен произход.
Задължени субекти по закона са: БНБ, кредитните институции, доставчиците на платежни услуги, финансовите институции, обменните бюра, застрахователите, лизинговите предприятия, пощенските оператори, инвестиционните посредници, предприятия за колективно инвестиране, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, пенсионноосигурителните дружества, регистрираните одиторилицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, нотариусите и помощник-нотариусите по заместване, лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент или действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот, предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; услуги по доверително управление на имущество; частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители; лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;търговците на едро; търговците на оръжие, петрол и петролни продукти; организаторите на хазартни игри; органите по приватизацията; лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки; министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори; юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси; лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи; професионалните съюзи и съсловните организации; юридическите лица с нестопанска цел; професионалните спортни клубове; пазарни оператори и/или регулирани пазари; Централния депозитар и другите депозитарни институции, които осъществяват дейност по регистриране на финансови инструменти и по прехвърляния на такива инструменти чрез откриване и водене на сметки на техните емитенти и/или притежатели; политическите партии; органите на Националната агенция за приходите; митническите органи; изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор.
 
Основните задължения, които законът и правилника за неговото прилагане вменяват се изразяват в прилагане на следните мерки за превенция: извършване на комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация, изискваща се от закона; съхраняване на събраните и изготвените за целите на закона документи, данни и информация; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, както и разкриване на друга информация за целите на превенцията.
Първото задължение относно извършване на комплексна проверка на даден клиент на задължения субект по ЗМИП се изразява в идентификация на клиента чрез снемане на самоличността му, установяване на действителен собственик когато се касае за клиент – търговско дружество, събиране на информация относно характера на предстояща сделка или делово взаимоотношение, включително изясняване произхода на средствата, които биха се вложили в предстояща операция или сделка. Посочените мерки трябва да бъдат приложени преди осъществяване на бъдещата операция или сделка, вкл. преди възникване на деловото взаимоотношение. Още повече задължените лица са длъжни да приложат мерките при всяко съмнение за изпиране на пари независимо от стойността на операцията или сделката.
На следващо място, задължените лица по ЗМИП са длъжни да поддържат актуална информация за своите клиенти и извършваните от тях операции или сделки, както и да актуализират периодично получената информация. За да бъде получената информация достоверна и да служи за идентификация на клиента, тя трябва да се основава на документи, данни или информация от надежден и независим източник. Това може да стане например чрез снемане на лични данни от официален документ, използване на подходящ въпросник, проверка на представени документи чрез технически средства установяващи тяхната истинност и други.
 
Съществено задължение е и съхранението на събраните и изготвени документи, данни и информация. Съгласно закона субектите по ЗМИП са длъжни да съхраняват изготвените документи и получена информация за срок от 5 години, считано от началото на календарната година, следваща годината от прекратяване на деловото взаимоотношение или извършената операция/сделка. Задължените лица трябва да могат във всеки един момент от този срок да предоставят съхраняваната информация на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване.
Законът вменява на субектите и задължение за поддържане на оценка на риска. Самата оценка на риска следва да е съобразена с кръга на клиентите на задължения субект, както и с характера на извършваните операции и сделки от тях.
Когато възникне съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход, задължените лица са длъжни да уведомят Държавна агенция "Национална сигурност", като същевременно следва да забавят извършването на бъдещата операция или сделка максимално дълго. На следващо място задължение за уведомяване на Държавна агенция "Национална сигурност" възниква винаги когато е налице плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута при осъществена операция или сделка от клиент на задълженото лице.
 
Отделно от горепосочените задължения, за субектите се предвижда да изготвят и вътрешни правила, съгласно които да се контролира и предотврати изпирането на пари. Правилата следва да съдържат критерии за определяне на съмнителни операции и сделки, които да са ясни и да се прилагат от служителите на задълженото лице, включително оценка на риска, система за вътрешен контрол и други.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.



Последни статии
Събиране на вземания 21 July 2019
Правото на собственост върху даден имот може да принадлежи на две или повече лица, всеки съсобственик има дял о ...
 
Събиране на вземания 14 July 2019
Съгласно Закона за марките и географските означения (ЗМГО), търговската марка представлява знак, чрез който се ...
 
Събиране на вземания 22 April 2019
ЕТО КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ: Финансовата институция по своята същност представлява юридическо ...
 
 
 
© Коин Консулт. Всички права запазени. Политика за защита на личните данни Development by Vivelt Web Solutions