Консигнацията няма изрична правна уредба в българското законодателство. Договорът за консигнация e разновидност на комисионния договор, поради което за него се прилагат правилата за комисионния договор.
Предмет на договора за консигнация е продажба на чужда стока. По силата на договора за консигнация консигнаторът /комисионер/ се задължава да продава от свое име, но за сметка на консигнанта /доставчика/ доставената му от последния стока. Срещу това консигнаторът има право на възнаграждение /комисиона/, което обикновено се определя като процент от цената на продадената стока.
Консигнаторът приема стоката в своя склад или магазин и я продава от свое име. Собствеността върху стоката обаче остава на консигнанта до продажбата и на трети лица. Тъй като стоката се предава във владение на консигнатора е желателно страните по договора за консигнация да договорят, че рискът от случайно погиване на стоката преминава върху консигнатора с предаването и.
По силата на договора за консигнация консигнаторът е длъжен периодично да отчита пред консигната стойността на продадените стоки и да му предава получените от продажбите суми. За извършените продажби на консигнатора се дължи възнаграждение /комисиона/, което обикновено е процент от стойността на продадените стоки.
Предимствата на договора за консигнация, които са го наложили в практиката са, че той води до икономическа изгода и за двете страни - консигнаторът реализира печалби във вид на комисиона без да купува стоката и да се лишава от оборотни средства, а консигнантът разширява пазара на своите стоки, без да е необходимо да поддържа свои търговски помещения и персонал.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.
en