Особени залози

В гражданското право са налице три обезпечения – поръчителство, залог и ипотека. Залогът е реално обезпечение на вземането с движима вещ като дава право на кредитора да се удовлетвори с предпочитание от стойността и. По начало договорът за обикновен залог е неформален. Договорът е реален, защото се счита сключен с предаване на веща. Кредиторът има право да държи заложната вещ докато обезпеченото вземане не бъде събрано. Залогоприемателят няма право да си служи с веща, освен ако не е уговорено друго. При обикновения залог залогодателят не може също да си служи с веща.
 
За разлика от обикновените залози, при особените залози заложното право възниква и без предаване на веща като по този начин залогодателят може да си служи с веща и да я използва в своята дейност. От друга страна кредиторът не е длъжен да се грижи за запазване на веща, каквото задължение има при обикновения залог.
 
Нормативната уредба на особените заложи е уредена в Закона за особените залози. Залогодател на особен залог по начало следва да бъде търговец. Договорът е формален, писмен, в него се оправомощава кредитора сам да продаде веща, предмет на залога като може да се определи при какви условия и по какъв начин ще се извърши продажбата.
 
Предмет на залога могат да бъдат не само вещи, но и вземания, книжа, дружествени дялове, търговско предприятие, всякакви движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства, права върху патенти, полезни модели, марки и други обекти на индустриална собственост, бъдещо имущество, бъдеща реколта, но само от текущата или следващата година и съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали, от безналични ценни книги.
 
Особеният залог се вписва в Централния регистър на особените залози. Има особени залози, които се вписват и в други регистри, различни от ЦРОЗ. За безналичните ценни книги залогът се вписва в Централния депозитар. Залог на дяловете от търговски дружества се вписва в Търговския регистър.
 
Ако трето лице придобие заложена вещ, чиито залог е вписан в регистъра, то то придобива вещта с тежест. При неизпълнение на обезпеченото вземане кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на вземането върху заложеното имущество. Пристъпването към събиране на вземането от веща, върху която е учреден особения залог, подлежи на вписване в регистъра. Кредиторът може събере вземането си като продаде заложеното имущество след изтичане на две седмици от вписването. Събиране на вземането може да се извърши и без съдебна намеса, ако в договора е предвидено, че заложната вещ може да се продаде при неизпълнение. Затова особеният залог в много по-голяма степен отговаря на нуждите на съвременния търговски оборот.
 

Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.




Последни статии
Събиране на вземания 19 May 2019
С цел да се пресече дейността по пране на пари чрез използване на финансовата система, законодателят прие нов Закон ...
 
Събиране на вземания 22 April 2019
ЕТО КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ: Финансовата институция по своята същност представлява юридическо ...
 
Събиране на вземания 08 April 2019
В съвременните сложни граждански и търговски правоотношения, нуждата от гарантиране на изпълнението на парични задължени ...
 
 
 
© Коин Консулт. Всички права запазени. Политика за защита на личните данни Development by Vivelt Web Solutions