Особени залози

В гражданското право са налице три обезпечения – поръчителство, залог и ипотека. Залогът е реално обезпечение на вземането с движима вещ като дава право на кредитора да се удовлетвори с предпочитание от стойността и. По начало договорът за обикновен залог е неформален. Договорът е реален, защото се счита сключен с предаване на веща. Кредиторът има право да държи заложната вещ докато обезпеченото вземане не бъде събрано. Залогоприемателят няма право да си служи с веща, освен ако не е уговорено друго. При обикновения залог залогодателят не може също да си служи с веща.
 
За разлика от обикновените залози, при особените залози заложното право възниква и без предаване на веща като по този начин залогодателят може да си служи с веща и да я използва в своята дейност. От друга страна кредиторът не е длъжен да се грижи за запазване на веща, каквото задължение има при обикновения залог.
 
Нормативната уредба на особените заложи е уредена в Закона за особените залози. Залогодател на особен залог по начало следва да бъде търговец. Договорът е формален, писмен, в него се оправомощава кредитора сам да продаде веща, предмет на залога като може да се определи при какви условия и по какъв начин ще се извърши продажбата.
 
Предмет на залога могат да бъдат не само вещи, но и вземания, книжа, дружествени дялове, търговско предприятие, всякакви движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства, права върху патенти, полезни модели, марки и други обекти на индустриална собственост, бъдещо имущество, бъдеща реколта, но само от текущата или следващата година и съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали, от безналични ценни книги.
 
Особеният залог се вписва в Централния регистър на особените залози. Има особени залози, които се вписват и в други регистри, различни от ЦРОЗ. За безналичните ценни книги залогът се вписва в Централния депозитар. Залог на дяловете от търговски дружества се вписва в Търговския регистър.
 
Ако трето лице придобие заложена вещ, чиито залог е вписан в регистъра, то то придобива вещта с тежест. При неизпълнение на обезпеченото вземане кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на вземането върху заложеното имущество. Пристъпването към събиране на вземането от веща, върху която е учреден особения залог, подлежи на вписване в регистъра. Кредиторът може събере вземането си като продаде заложеното имущество след изтичане на две седмици от вписването. Събиране на вземането може да се извърши и без съдебна намеса, ако в договора е предвидено, че заложната вещ може да се продаде при неизпълнение. Затова особеният залог в много по-голяма степен отговаря на нуждите на съвременния търговски оборот.
 

Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.




Последни статии
Събиране на вземания 08 April 2019
В съвременните сложни граждански и търговски правоотношения, нуждата от гарантиране на изпълнението на парични задължени ...
 
Събиране на вземания 01 April 2019
  Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база ...
 
Събиране на вземания 28 March 2019
Правилата за защита на личните данни се уреждат в Закона за защита на личните данни и Регламент 2016/679 н ...
 
 
 
© Коин Консулт. Всички права запазени. Политика за защита на личните данни Development by Vivelt Web Solutions