Поръчителството e от категорията на личните обезпечения на вземанията. Поръчителството се учредява с договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма, тя се изисква за неговата действителност.
Договорът за поръчителство има акцесорен характер, произхожда от факта, че предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг и е функция на друго главно правоотношение. Поръчителството обезпечава чуждо задължение. По правило поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни. Главната сделка е предпоставка за съществуването на поръчителството, но макар и функция на главния дълг, поръчителството разкрива известна самостоятелност - може да се поръчителства за по-малко и при по-леки условия от главния дълг. При всички случаи обаче договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството.
Поръчителството е лично обезпечение, по силата на което с договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря със своето имущество за чуждо задължение. С поръчителството възниква солидарна отговорност между първоначалния длъжник и поръчителя като всеки от тях отговаря към кредитора за цялото задължение. Кредиторът може да иска изпълнение, както от първоначалния длъжник, така и от поръчителя, а може да има претенции и едновременно и от двамата.
Поръчител, който заплати дълга, придобива вземане срещу длъжника за изплатеното, съобразно уговорения размер. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. При частично изпълнение регресните права на поръчителя няма да бъдат в пълен обем. Регресното вземане на поръчителя спрямо длъжника по главния дълг възниква с плащането на задължението. От този момент той става кредитор на длъжника. Тъй като поръчителят се задължава по едно точно и конкретно определено главно задължение, всяка промяна в това задължение, за да има действие спрямо поръчителя, е необходимо да бъде изрично приета от него. Това се отнася например за срока на плащане на задължението. Промяната му няма действие спрямо поръчителя.
Съвсем възможна е обаче и хипотезата, в която длъжникът не само не изпълнява задължението си към кредитора и отказва да изпълни на встъпилия в правата му поръчител, но и предприема действия, с които цели да увреди последния. В тези случаи заплатилият дълга поръчител може да оспори увреждащото го действие при същите условия, при които е могъл и увредения (вече удовлетворен) кредитор, в чиито права встъпва и тогава той ще се счита кредитор от възникването на главния дълг, а не от момента на първото извършено от него плащане, тъй като упражнява от свое име чуждо право.
За длъжника и поръчителя тече различна давност. Поради това дори да е направено признание от главния длъжник, което да прекъсва погасителната давност, то не обвързва поръчителя, защото поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, дори ако последният се е отказал от тях или е признал своето задължение. Направеното признание на задължението е непротивопоставимо на поръчителя, по отношение на който давността тече самостоятелно.
Прекратяване на договора. Защита на поръчителя.
1. Една от хипотезите, в които поръчителството се погасява е когато главният дълг престане да съществува. Това може да бъде резултат от различни юридически факти, като например погасяването му от длъжника, обявяване на нищожност, релевиране на унищожаемост, опрощаване, новация и други. Няма пречка също така договорът за поръчителство да се прекрати и по писмено съгласие на страните.
2. Прекратителен ефект настъпва и когато с действията си кредиторът създава невъзможност поръчителят да встъпи в неговите права. Не всякакви действия на кредитора, които са създали невъзможност поръчителят да встъпи в неговите права, имат за последица погасяването на поръчителството. Това е така само ако се касае за виновни действия от страна на кредитора.
3. Поръчителят също така не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа. Отговорността му остава само, когато е дал изрично съгласие за това, което следва да бъде писмено. Този шестмесечен срок е преклузивен. Последицата на изтичането му е, поръчителството се погасява. Ако обаче след този срок поръчителят изплати задължението, той няма право да иска обратно платеното.
За да запази правата си срещу поръчителя и след изтичането на този шестмесечен срок, кредиторът следва да поиска издаване на изпълнителен лист. Когато главните длъжници отговарят солидарно, без значение е дали искането за издаване на изпълнителен лист е отхвърлено по отношение на един от тях, поради което предявяването на претенция по отношение на кой да е от длъжниците запазва правата на кредитора срещу поръчителите за непогасения от длъжниците остатък от задължението.
Доброволно или принудително, поръчителят ще трябва да плати задължението на длъжника. След това поръчителят може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е изплатил. Той дори има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Длъжникът обаче не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. От всичко това става ясно, че е добре поръчителят и длъжникът да се уведомяват какви действия предприемат.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.
en