Отказът от право на собственост е институт, който не е изчерпателно уреден в българското законодателство. Предвид това в практиката все по – често възниква въпросът какви са последиците от един такъв акт и каква е съдбата на имота, от който се отказваме.
В тази статия ще се опитаме да изясним основните моменти по отношение на този институт и да отговорим на някои въпроси, появяващи се в практиката.
Отказът от право на собственост е съвсем на кратко регламентиран в няколко разпоредби в Закона за собствеността, като систематическото му място е в раздела уреждащ изгубването правото на собственост.
Той представлява едностранно волеизявление на собственика, за напред да не владее, ползва и да не се разпорежда с дадената вещ. Допустим е както за движими вещи, така и за недвижими имоти. За да осигури сигурност в оборота обаче, законодателят е предвидил тогава когато се отнася за недвижими имоти волеизявлението да бъде извършвано в точно определена форма, а именно писмена и с нотариална заверка на подписите.
От какво обаче може да се откаже собственикът?
Само и единствено от собствеността върху целия си имот. Не се допуска отказ само за част от него. В случай че имотът е съсобствен, тогава съсобственикът може да се откаже само от своите идеални части. Когато става въпрос за имот който е съсобственост на съпрузи, съществува особеност. За да е валиден отказът освен изявлението на отказващия се съпруг се изисква изрично съгласие от страна и на другия съпруг.
За разлика от дарението този акт няма за цел да облагодетелства трето лице и по тази причина не се допуска отказ от право на собственост в чужда полза. Извършен по този начин той би се превърнал в дарение.
Отказ от право на собственост върху движимите вещи
При тях редът е значително по – облекчен. Допуска се отказът да бъде както чрез изрично волеизявление, така и дори чрез конклудентни действия, изразяващи се в изоставяне владението на вещта.
Отказ от право на собственост върху недвижими имоти
Поради спецификата на отказа от право на собственост по отношение на недвижими имоти по – нататък ще се спрем именно на него.
Основният въпрос възникващ в практиката е какво се случва с един имот, чиито собственик се е отказал от правото на собственост върху него? Отговорът е, че той попада в категорията на така нареченото „безстопанствено имущество”.
С промените извършени в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, бе премахната възможността такива имоти да се придобият от държавата, поради липсата на друг собственик. Какво тогава се случва с тези имоти? Предвид това, че те нямат собственик, всеки, който ги владее в рамките на поне 10 години, би могъл да ги придобие по давност, т.е. да стане техен собственик.
В ЗОС е регламентирано задължението на общината да владее и управлява безстопанствените имоти. На практика обаче, тя не изпълнява това свое право и задължение.
Процедурата по отказ от право на собственост
Волеизлявлението за отказ от право на собственост върху недвижим имот, за да е действително следва да бъде нотариално заверено и за да произведе действие следва да бъде вписано в Имотния регистър. Това е и моментът, до който отказващият се може да размисли и да оттегли отказа си. Вписването стабилизира така извършеното разпореждане и оттегляне след него не се допуска.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.